Подробни бележки за историята на Пекин

Подробни бележки за историята на Пекин

Blog Article

Аз конкретно селскостопанска работа не съм вършил, но с години съм бъркал бетон, строил, цепил дърва, копал градина, просто това не ми е ежедневието, ама както и да е. Викам си, няма какво да обяснявам, усмихнах се и казах:

), но също така тогава е издадена и повестта му "Гераците" - разказ за злощастията на един разпадащ се селски род.

Този разказ от Елин Пелин е част от сборника му “Под манастирската лоза”. Главните герои в книгата са църковните служители.

Благолажа му обяснява, че приказките и песните пренасят човек в един по-красив свят. Другите селяни започват да закачат Лазо за млада му жена. Запяват песен за невярната невеста, което го натъжава. На сутринта мъжете откриват, че Лазо си е тръгнал.

Освен земеделец, той бил зидар, дърводелец, кантонер, правел коли, веялки, керемиди и тухли. Известен е и неговият проект за вятърна мелница, който по-късно е отразен от сина му в едноименен разказ. Въпреки скромния живот, будният възрожденски дух на рода не позволил на Йото да остави децата си неуки. Двама от синовете му завършили висше образование, а с разноски на самия Иван било отворено училище в собствения му дом. По-късно Елин Пелин казва, че по това време баща му бил единственият грамотен човек в селото. Редовно носел книги от пазара в града, където продавал вар. В домашната му библиотека били „Рибният буквар“, „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов.

- Магдалино, ако ти не жалиш себе си, пожали него! - казал някой на девойката.

И отпусна пак болно главата си на ровката земя и задиша по-тежко.

Как прецаках слухната си братовчедка и я направих мой роб.…

:):)Ще виеш , като кърпатски вълк всичко друго е БЛЯ-БЛЯ. Омокри катеричката и не се вживявай толкова. Ако желаеш може и коремчето да надуеш ,ще те вземем нямааа те оставим Я:):):)

Аз, волно изтегнат по гръб върху влажна и зелена постилка от див бурен и миризлив здравец, лежа и гледам едрата, мощна и кокалеста фигура на стария Чумак, който седнал край мене, внимателно наведен и гологлав, чисти непогрешимото си шишане. Над високото му, изпъкнало и ръбато чело падат малки потни кичури от сребросива коса и чудесно украсяват това продълговато, сухо, но здраво и червено лице, по което, както всякога, лежеше надменното спокойствие, на една калена и волна душа.

Тръгнахме ние, отначало кротко, в спокойно темпо, видя ме тя, че съм ок и каза:

Думам ти, щерко. Български празници и обичаи Анелия Овнарска-Милушева

Този път правихме още по-бурен секс, тя е доста приятно стегната отдолу, а пък така се овлажни, че влизах като в рая, но не можах да издържа дълго. Използвахме почивката, малко да си поговорим, погушкахме се, тя ме изненада, че беше увила малко шоколадов сладкиш с орехови стърготини, специално да ми донесе, че есента беше правила и аз много го харесах. Тъкмо шоколада малко да помогне за втория рунд, а и тя реши да ме вдигне със свирка – голям кеф. Дръпнахме още един рунд, този път я ръчках доста доволно, а след това, просто постояхме малко, да си поговорим за по-сериозни неща, като ??????? бъдещи планове, колко още ще се виждаме, какво ще правим след това и т.н.. Разделихме се, гледах я как се отдалечава в лек тръс и ѝ се наслаждавах, макар че чувствата бяха смесени – хич не ми се искаше да я пускам да си ходи, въпреки че знаех, че няма как да сме заедно.

По физическо описание ми напомня на една бивша колежка, само че тя беше градско момиче, което си хвана селско момче и общо взето и нея не можеше да я уплашиш с никаква работа.